Едно безименно конче, на часове от смъртта. Болно, замръзнало, анемично, цялото покрито с кърлежи, които смучеха и без това слабата му кръв. С пареза на задните крака, заради която не можеше дори да се изправи. До него обикаляше майка му, безпомощна.
A nameless foal, hours from death. Sick, frozen, anaemic, covered in ticks feeding on blood it could barely spare. With paresis of the hind legs that left it unable even to stand. Its mother circled it, helpless.
Една жена на име Ива го видя случайно. Не подмина и не си каза „ех, жалко, де да имаше някой да направи нещо“. Събра на помощ познати и непознати. Зави кончето, за да го стопли. Издири собственика, а когато той каза, че няма възможност да се погрижи и се отказа от собственост, издири нас.
A woman named Iva saw it by chance. She did not walk past, and she did not tell herself "what a pity, if only someone would do something". She gathered acquaintances and strangers to help. She covered the foal to warm it. She tracked down the owner, and when he said he could not care for it and gave up ownership, she tracked us down.
Кръстихме кончето Ива. Защото, ако не беше човешката Ива, то вече нямаше да е живо.
We named the foal Iva. Because without the human Iva, she would already have been gone.
Оказа се анаплазмоза в напреднал стадий — това обясняваше и покъртителните кръвни показатели, и парезата. Лекарите правеха всичко по силите си. Конярите я захранваха внимателно, вдигаха я на всеки няколко часа и я задържаха изправена, защото за конете постоянното лежане е смъртоносно. Показателите ѝ започнаха да се подобряват, макар и бавно.
It proved to be anaplasmosis at an advanced stage — which explained both the devastating blood work and the paresis. The vets did everything they could. The grooms fed her carefully, lifted her every few hours and held her upright, because for a horse, lying down without pause is fatal. Her readings began to improve, though slowly.
Но Ива имаше и фрактура в областта на гръбнака. Възстановяване беше невъзможно.
But Iva also had a fracture in the region of the spine. Recovery was not possible.
Благодарим на Ива и на хората, отзовали се на нейния зов за помощ. Благодарим и на Иво от конна база „Войнеговци“, който приюти болното конче, докато успеем да го вземем. Дойде твърде късно, но не си отиде сама и не си отиде на студа.
Our thanks to Iva, and to everyone who answered her call for help. And to Ivo of the Voynegovtsi riding stables, who sheltered the sick foal until we could collect her. She came to us too late — but she did not go alone, and she did not go out in the cold.
